ОТПИЛЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; отпилèя се, -èеш се, мин. св. отпиля̀х се, прич. мин. св. деят. отпиля̀л се, -а се, -о се, мн. отпилèли се, св., непрех. Разг. 1. Отивам, отправям се някъде далече, обикн. без ясно определена посока; запилявам се. Неравен бой се от зори захвана / .. / И изведнъж накрая, / когато планината се руши, / когато изнемогнали души / на зъбите остали бяха — / гаджали към брега се отпиляха. К. Христов, ЧБ, 330-332.
2. Махам се, напускам определено място; запилявам се. — Татарите се отпиляха, бог да ги порази, щом Куман удари в гръб. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 290.